Здравейте, почитатели на книгите! 👋😄
Пип Уилямс разказва
за пътуването на нейното семейство към един по-добър живот. Тя и съпругът ѝ
Шанън отдавна мечтаят да напуснат работата си в града и да започнат сами да
отглеждат прехраната си. Тяхното приключение започва още в Сидни, когато
решават да посадят лимоново дърво в двора на къщата си. Но са разочаровани,
когато съседите им обират всички лимони- няколко пъти😕. Решават да си купят ферма и се местят
в Аделайд Хил. Но тогава бързо разбират, че фермерският живот не е толкова
лесен, колкото са си го представяли.
Семейството решава да прекара 6 месеца в Италия като работят като доброволци в различни ферми. По този начин те научават много за отглеждането на различни видове насаждения, разнообразни начини за преработка на храната и най-вече се научават как да забавят темпото и да се наслаждават на живота. Чрез тяхната доброволческа работа те намират и нови приятели.
Благодарение на разказа на Пип успях да се потопя в живота на Италия- слънцето☀, виното🍷 и пресният хляб🍞. За тези 6 месеца, семейството има и няколко кратки почивки в различни градчета- някои известни, други- не. Но всичките- красиви.
Книгата не е пълна с приключения, любовни трепети и екшън. Но дава на читателя спокойствие и уроци за по-бавен начин на живот. И това най-много ми хареса. Това четиво е перфектно за някой мрачен дъждовен ден или просто да го четеш преди да заспиш.
Семейството решава да прекара 6 месеца в Италия като работят като доброволци в различни ферми. По този начин те научават много за отглеждането на различни видове насаждения, разнообразни начини за преработка на храната и най-вече се научават как да забавят темпото и да се наслаждават на живота. Чрез тяхната доброволческа работа те намират и нови приятели.
Благодарение на разказа на Пип успях да се потопя в живота на Италия- слънцето☀, виното🍷 и пресният хляб🍞. За тези 6 месеца, семейството има и няколко кратки почивки в различни градчета- някои известни, други- не. Но всичките- красиви.
Книгата не е пълна с приключения, любовни трепети и екшън. Но дава на читателя спокойствие и уроци за по-бавен начин на живот. И това най-много ми хареса. Това четиво е перфектно за някой мрачен дъждовен ден или просто да го четеш преди да заспиш.
Добавям някои от любимите ми реплики от книгата:
- „Ако не процъфтяваме, трябва да променим условията, при които живеем.”
- „Номерът при щастието е да го разпознаваш.”
- „Мечтите, когато не се осъществяват, не са нищо повече от красиви пощенски картички на места, където искаме да отидем, хора, каквито искаме да бъдем.”
Comments
Post a Comment