Трите каи
Здравейте, приятели!👋😄
Искам да споделя с вас интересния ден, който прекарах в компанията на прекрасни хора. Тъй като не знам кой е съгласен да използвам името му, ще употребявам само първите букви от името и фамилията на всеки, когото индивидуално искам да включа. 😇
Благодарение на моите приятели
А.О. и С.С. всеки месец имам възможността да прекарам един съботен ден сред природата. И тъй като А.О. не ни щади и дълбоко вярва в нас, походите ни варират по трудност на терена през целия ден. 😃
***
През месец април този ден беше прекаран в
околността на Трите каи. Маршрутът е с обща дължина около 15 км и се намира в
Източна Стара планина. Трите каи са три върха, носещи следните имена- Коджа кая
(597 м), Орта кая (513 м) и Уч кая (407 м). В превод от турски „кая” означава
камък, „коджа”- голям, „орта”- среден и „уч”- малък.
Началната и крайната ни точка беше с.
Билка. Селото е на час и половина път с кола от Варна и попада в пределите на
Бургаска област.
Приключението ни започна в 7:30ч. сутринта
когато потеглихме към селото. След няколко кратки почивки и пътните участъци, които бяха в ремонт, в 9:20ч. бяхме на уреченото място. Докато чакахме
официално да стартираме похода, имахме възможността да видим 5 хеликоптера (да,
намирам това за интересно, тъй като живея във Варна и съм виждала само единични
хеликоптери да минават над града😅).
Докато стигнем най- високата точка на Коджа кая имаше доста изкачвания, но си заслужаваше цялата изразходвана енергия. Гледката беше
зашеметяваща. Виждахме цялата околност. Горите все още не се бяха раззеленили и
пейзажът беше в кафеникавата гама, но на местата, залесени с иглолистни дървета
все пак можехме да се насладим на зеленината. Направихме си почивка за обяд и
продължихме към втория връх- Орта кая.
Тук вече стана интересно... Орта кая е най- предизвикателният от трите върха, тъй като представлява скалист терен. Аз имам страх от височини и само като за какво става въпрос си казах: „Аз там НЕ отивам!😅”. Е, оказа се, че нямах право на избор😕. По- смелите тръгнаха напред и в колонка по един започнаха да изкачат върха. Малка групичка останахме по- назад. Изведнъж един камък се отрони и започна да се търколи по склона. Благодарение на А.О. се разминахме без жертви, тъй като камъкът се беше устремил към главата на една приятелка, която се беше навела да си връзва връзките на обувките точно в този момент. За щастие нямаше други такива случаи.
Честно да си призная, отдолу
изглежда много по-страшно, отколкото е в действителност. Скалите са солидни и са
си почти като стъпала. Естествено, все пак трябва да се внимава, защото никога
не знаеш кога може да се подхлъзнеш. И от този връх се откриваше панорамна
гледка към околните хълмове. Виждахме и Коджа кая и аз не можех да осъзная как
е възможно да сме били там. Изглеждаше ми толкова голямо разстоянието междъ двата хълма. Докато
си отдъхвахме, отново забелязахме хеликоптерите, които на този етап се връщаха
към дома. Помахахме им, но те изобщо не ни отразиха. Вече слизането от върха... там беше по- трудно. През цялото време бях на нокти да не би някой да полети.
Групата ни беше доста голяма и на моменти
доста разединена. Част от нас бяха почти на хвърлей разстояние от другите. Но
през цялото време се учудвах на тишината и спокойствието, които царят наоколо.
Не се чуваше шума от трафика. Не се виждаше навсякъде намесата на човека. Минахме
и през стадо спокойно пасящи си крави🐄. Беше невероятно😍.
На третия връх вече малко или много всички
бяхме сдали багажа. Все пак говорим за градски чеда, които не са свикнали да
ходят толкова много (естествено в тази група не влизат всички). Добре че бяха почивките. Уч кая беше най- лежерен за
изкачване. Почти никакви усилия не положихме, но и тук гледката си заслужаваше. Като последна официална спирка и предчувствайки края на приключението, всички си поделихме останалата ни храна, поговорихме си малко и тръгнахме към колите.
Горещо препоръчвам този маршрут за всички, които търсят разнообразие и искат хубаво да се раздвижат. На нас ни отне около 8 часа да завършим похода, но пак напомням, че бяхме доста хора и имахме доста почивки. В 18:00ч. бяхме отново в с. Билка. За мен най- трудната част беше на самия финал, тъй като пътят към селото е осеян с доста извори и на места трудно се минава и има доста кал. Това може да е новост и най- вероятно бързо ще се погрижат за оправянето на пътя.
За тези, които не знаят, маршрутът „Трите каи” е използван и за
състезание по скоростно изкачване, наречено „Коджа кая ултрамаратон”. Ние се
натъкнахме на няколко състезатели, готвещи се за тазгодишното състезание, което се проведе в края на м. април.
***
Точно до магазина, покрай който се минава
на тръгване, има и местенце, където продават Адана кебап и Странджанки за
прегладнелите след края на вървенето. Адана кебап е пикантно ястие, което
представлява гръцка питка, в която има шишче. Питката може да е намазана с
майонеза, кетчуп или да бъде поръсена с шарена сол. Странджанката не изглежда
особено апетитна, но външният ѝ вид лъже (поне по думи на хората, които я
опитаха😁). Аз пробвах Адана кебап и бях доста доволна. Единственото ми
негодувание беше, че не знаех, че е пикантно (а аз изобщо не обичам пикантна
храна😖) и след това устата ми направо гореше (мисля, че се дължеше най- вече на ниския ми
праг за лютивост😅).
В края на деня, се чувствах заредена с
енергия цялостно, но и изключително изморена физически. Прибрах се и заспах. Но
емоцията и хубавото чувство, което моите приятели ми създадоха, ще го помня
дълго време. Ще съм вечно благодарна на организаторите, че ми показаха това невероятно място. И се надявам скоро пак да се върна и да мина маршрута, защото той ме
плени със своята красота.💘
P.S. Всички налични пейзажни снимки принадлежат на Е.Б., тъй като аз бях прекалено заета да се наслаждавам на реалността и тотално забравих да снимна поне един от пейзажите. ✌😅
Comments
Post a Comment